едно хубаво филмче…WАLL-E July 5, 2008

Малко ще иззема ролята на Superted, a.k.a Cine, a.k.a Baerchen :P, но това филмче просто си струва коментара.

Става въпрос за поредната суперпродукция на Walt Disney, този път посветена на едно човечно роботче-клошар, което спасява света.

Действието се развива някъде там в бъдещето, Земята представлява огромно бунище, в което бачкат единствено роботи, преработващи отпадъците на човечеството. Междувременно, то - човечеството пребъдва на един огромен космически кораб и представлява сбирщина от високо технологични, но дебели и напълно обездвижени индивиди, които се движат само с превозни средства и не са способни дори да ходят. Реалността представлява рекламните послания, заливащи от билбордове, екрани и прочие.

С две думи - heavy еко филм, пародиращ американския лайфстайл.

В тази безнадеждна ситуация фокусът бива насочен към едно малко роботче-клошар, което колекционира разни боклуци - част от бита на човечеството преди стотици години, когато са обитавали Земята. Един вид, Уоли се явява емоционалната връзка към човечеството такова, каквото е било преди. Вероятно поради тази причина сценаристите са решили Уоли да се влюби в роботка, изпратена от кораба-майка да търси органичен живот на Земята.

Благодарение на Уоли  признаци на органичен живот биват открити и човечеството се завръща на Земята да си оправя еко-бакиите, дето ги е забъркало. Разбира се, всичко това се случва след много екшън, перипетии, драма, сълзи и сополи. Това е.

Ето го и трейлъра:

Стихотворенийце July 1, 2008

Дойде ми вдъхновението преди седмица, та реших да го увековеча в блога ми, преди да съм потурчила листа…

 

Да, такава съм

Счупена частица в мене има сякаш,

мисълта работи, почти прегрява,

сърцето бие, кръвта във вените се мята,

къде тогава се проблемът появява?

 

Берзасъдство,

   безкрайност,

     безтегловност,

         безсрамие,

            без…нещо си!

Не знам какво е, но го няма!

За момент необуздан в мене зейва яма.

 

От едната страна съм аз, а от другата - също!

Не мога да се събера сама в себе си.

Разливам се из шепите си и ми е тъжно,

и ми омръзна да решавам личностни ребуси.

 

Бягам от себе си, но сянката ми винаги ме следва -

моята разкъсана цялостност, разлята цялостност,

обичам я, макар понякога да е толкова неугледна.

И ми е жал, кога ще стане цяла цялостност?

 

Като океана, като небето, като….тъпа блондинка.

Искам да бъда това и това - никаква дилема.

И ще се постарая - не се бъзикам.

Ще стана дефинируема като теорема.

 

20.06.2008

 

 

 

За живота от нещата :) July 1, 2008

Отдавна не съм писала в блога си, така че ще направя съвсем кратък обзор на събитията в последното тримесечие. С едно изречение - напуснах работа, оставих три изпита в университета, но пък за сметка на това си клатя краката на плажа в Южна Каролина. Бачкам като спасител на плажа, почерняла съм като цигане, живея с четири момчета и спя в спален чувал.

Сега подред.

В последните няколко месеца се чувствах леко изчерпана в работата. Бях влязла в цикъла работа-учене-приятели-работа-учене-приятели. Не че е толкова зле, но съм човек, който обича разнообразието. Обожавам разнообразието, обновяването на мислите ми, идейното оросяване…с една дума, трябваше да се махна, колкото и да си харесвах колегите в работата, приятелите и т.н.  

А какво по-откъсващо от едно лято на Атлантическото крайбрежие, седяща на кула и наблюдаваща хората, вълните, пясъка, облаците. Бризът е толкова силен понякога, завива своите невидими кълбета в корема ми и ме хваща гъдел. От време на време прелитат едни много готини птиченца - мънички и бели, като цветенца. Много ми се иска да прикача снимки, но още нямам фотоапарат. Преди няколко дни си взех лап топ и благодарение на този факт сега мога да си пиша поста. След две седмици обаче взимам чека, следователно и фотоапарат и тогава ще накача някакви снимки - поне флората и фауната да видите - уникално е :).  

Като човешки взаимоотношения нещата стоят малко странно. Аз съм единствената българка тук и общувам най-вече с шестимата българи и моите трима украински съквартиранти. Не ми е толкова готино, както може би ще предположите. Иска ми се да се чувам и да си общувам с момичета, така че  сега се опитвам да си поддържам отношенията с приятелките от България, но не е същото.

Иначе момчетата не са лоши, ама понякога простотията избухва като летен пожар в прерията. И се чудя накъде да гледам…Поне се погаждаме някак.

Отношенията ми с американците са доста повърхностни. Мъжете се захласват по мен, но честно казано не си се представям с американец. Повечето спасителки са готини и много позитивни към мен, но са ми далечни, пък и леко постни като характер. Не може да “избухнем” :). 

Ще остана тук до септември, след това…ще видим.

 

Боженци March 31, 2008

Ммм, уикендът в Боженци беше страхотен Като цяло, това място има дух, определено има мноооо дух! И хора - това е може би единственото село, където НЕ се продават цигари. Ама никъде. Йееее

Всички къщи до една са реставрирани, белички, лъскавички..абе, както го нарекоха другите - същински Boutiqueville. Ето една нощна снимчица:

Отвъд еуфорията, трябва да ви кажа, че да съществуваш, макар и два дена, в къща, чийто таван е на 1.80 може да бъде много болезнено…особено ако ти си 1.80…по принцип си е практично - топлината се задържа по-ниско, но стойката определено наподобява орангутан…:

Може би, тук е момента да спомена какво беше първото нещо, което видях сутринта след първото ми пренощуване на Боженска почва:

Шаш и паника! Какви са тия крака, хора, барикади? Ама след сутрешния джогинг всичко си дойде на мястото…отдъх!

След туй, както повелява туристическата култура, трябваше да се уважат и местните специалитети. В случая - баничката, пък и самата шекерджийница:

Освен баничката, бялото сладко и биволското мляко, Боженци има и прекрасна бира на име “Ичкия”.

Мъжете, оставащи един ден след другите в къщата, не без основание определиха Бира’и’чкия като добра алтернатива…

Тук е мястото да споменем, че едно от прекрасните неща в Боженци е и чудесната природа:

Като цяло, мога да заключа, че Боженци си е един малък спретнат кът в планинката, където може да си починеш, да теглиш един игнор на интернета, жи-си-ема, мръсния въздух и работата. Bojenzi macht viel Spaß!

9,99 от Ф. Бегбеде March 31, 2008

Честно казано, мислех да не коментирам тази книга поради противоречивите чувства, които породи в мен лирическия герой = Аз-ът = авторът.

Под черта ще кажа, че книгата беше пълна с всякакви пунктуационни, правописни и какви ли не грешки, така че…евала на редакторите и който там преглежда!

Очевидно, това се оказва една от характерните черти при издаването на “съвременната проза”.

Във фокус е поставено идолопоклонничеството пред марките, парите. Според лирическия герой никой не може да избяга от света на стоките, който го бомбардира с рекламни послания, призиви и в крайна сметка - формира у всеки постоянното неудовлетворение. Това неудовлетворение, което се опитваш да премахнеш като консумираш повече и по-всеотдайно.

Абе, доста банално, като се замисли човек.

А това, което ме издразни в стила на Бегбеде е, че в името на скандалността определено е загърбил някои важни скрупули.

Човекът е минимизиран, така да се каже, неглижиран, лишен от одухотвореност, представен като роб на суетата…липсва любовта и уважението към човека, с една дума.

Има ужасни описания на гавра с човешкото - например убийството на човек, описано като статия във вестник Шок, самоубийственото поведение на главния герой (заклет наркоман)…

Абе, тази книга по-скоро ми звучи като самооправдание на един рекламист, отколкото като критика. И в името на това самооправдание всичко трябва да бъде принизено - на първо място: ЧОВЕКЪТ.

Това е!

Разнообразяващо разказче March 24, 2008

В последните няколко дни бях в онова състояние, в което сякаш имаш буца в гърлото, езикът ти е скован, когато трябва да общуваш с близките си, чувстваш се така отчужден, общуването е бреме. Далечните чувстваш близки, а близките - далечни. Но тази вечер прочетох едно разказче, което разнообрази тежките мисли.

Из “Смъртта на еднодневката” от Вирджиния Улф

“…

След малко, изморена от танца, еднодневката притихна върху слънчевата рамка на прозореца - очевидно странното зрелище бе свършило и аз я забравих. После, като вдигна очи, погледът ми се закова на нея. Опитваше се пак да заиграе, но тъй схванато, толкова непохватно, че едва изпърха по долната част на стъклото; поиска да прелети догоре, не успя. Замислена над друго, известно време съзерцавах безплодните усилия равнодушно и все я очаквах да литне - така очакваме машината, спряла за миг, да тръгне отново, не се и сещаме, че може да се е повредила. Някъде след седмия опит тя се пусна от рамката и тупна по гръб на перваза, потрепвайки с криле. Нейната безпомощност ме озадачи. Изведнъж осъзнах, че с еднодневката става нещо; трудно и бе да се изправи; безплодно размахваше крака. Но докато се присягах с молива, за да я преобърна, сетих се, че тази немощ и това объркване вещаят наближаването на смъртта. Оставих молива.Крачката потрепериха още веднъж. Огледах се, сякаш търсех врага, с когото се сражава. Надзърнах през прозореца. Какво имаше навън? Станало бе пладне и работата из полето бе секнала. Застой и тишина заместваха предишното оживление. Птиците бяха отлетели да търсят храна в ручеите. Конете се мъдреха неподвижно. Ала онази мощна сила си беше все същата, таеше се отвън необхватна, безразлична, безлична, равнодушна към всичко наоколо. И някак си опълчена срещу дребната жълтеникава еднодневка. Безсмислено бе да се намесвам. Можех само да наблюдавам непосилния отпор на тънките крачета срещу настъпващата гибел, която можеше,стига да пожелае, да унищожи цял един град и не само град, а милиони човешки същества; знаех - нищо не е в състояние да се пребори със смъртта. И все пак след малко, набрали сили, крачетата отново проиграха. Чудесен беше този сетен протест и толкова могъщ, щото накрая тя успя да се обърне. Естествено съчувствието ни е всякога на страната на живота. А оствен туй, след като никой не искаше, а и не можеше да го знае, чутовното съпротивление на незначителната малка еднодневка срещу такава мощна сила, стремежът и да опази онова, което никой друг нито ценеше, нито желаеше да съхрани у нея, дълбоко ме развълнува. И отново, необяснимо как, видях живота, чистото зрънце. Пак вдигнах молива, макар да знаех, че е безполезно. Но докато посягах, разпознах безпогрешните признаци на смъртта. Тялото се отпусна и се вдърви. Борбата свърши. Незначителното малко създание бе познало смъртта. Съзерцавах мъртвата еднодневка и това безсмислено и дребнаво тържество на гигантската сила над жалкия противник ме изпълни с удивление. Тъй както преди миг животът ми се бе струвал необикновен, също такава необикновена ми се виждаше смъртта. Еднодневката, обърната вече по коремче, лежеше спретната, безропотна, успокоена. “О, да”, сякаш казваше тя, “смъртта е по-силна от мене.”"

Любимите ми снимчици :) March 23, 2008

Американска любопитна пеперудка

Любимата ми филийка

Лампата

Малкото диване

Седянка

Нощната лампа

Хапчета

Крадецът на череши

Ммм

Нагоре, нагоре…

Храстче

Храстче 2

Храстче 3

Езеро

Водно конче

Залез над града

Малко зима за накрая

Отново на single mode March 23, 2008

То не, че е някаква новост. Просто трява да го приема. Малко е страшничко. Но още по-страшничко си е да не го приема. Аз съм създадена като самостоятелен индивид и това е най-нормалното състояние, нали? Първо трябва да свикна отново да прекарвам време сама със себе си.

Трябва да се науча да приемам хората по-реално, да проявявам уважение към техния стремеж да бъдат щастливи успоредно с твоя стремеж, независимо от твоя стремеж, понякога въпреки твоя стремеж. Няма такава реалност като две воли, които се съединяват в една и ХОП - всеки от двамата е щастлив в контекста на другия. Често щастието е въпрос на късмет, статистика. Да, човек може изкуствено да повиши шансовете си, но и рискува да попадне в лапите на страха, на маниакалността.

Трябва да отключа сърцето си, така че да приемам радостта на другите като моя собствена, а не тревожно да отбелязвам, че съм назад в съревнованието за щастие. Щастието е неограничено. Няма конкуренция за него. То е като въздуха, който минавайки през белите дробове създава живот.

П.П. Нека заинтересованите от мен мъже да не приемат това като картбланш. Ако съм Ви отказала 4-5 срещи подред и не съм Ви предложила алтернатива, значи не проявявам интерес към Вас, ок?

Коментар на “Нежна е нощта” от Ф. Скот Фицджералд March 18, 2008

“Нежна е нощта” фокусира вниманието върху отношенията между съпрузите Дайвър. Дик – многообещаващ млад психатър и съпругата му – красивата Никол, която е и негова бивша пациентка. Дик е амбицозен, пробивен и очарователен, а Никол – неуравновесена, драматична личност. Той е нейната психическа опора, силният, уравновесяващият. Може би отношенията им щяха да останат в рамките на нормалното покровителствено отношение на съпруга и крехката, но обаятелна красота на съпругата ако не се бе намесил един фактор.

Никол е богата. Много богата. При това много по-богата от съпруга си. Започват да водят разточителен живот. Обиколки по Ривиерата, подбрани изискани събирания, абе…всичко на шест. Дик занемарява и де факто изоставя работата си, Никол няма какво да я коментираме – една метла не е хванала в живота си.

В един момент се оказва, че луксът заради самият лукс започва да носи празнота, а амбицията на Дик го кара да се чувства неудовлетворен от това, което прави с живота си (сиреч само хойкане по светски събития).

От друга страна Никол се опитва да въвлече Дик все повече в този лукс, защото това е нейната запазена територия. Там тя е доминантната фигура и започва да купува разкош на съпруга си с тайната мисъл да го задържи близо до себе си.

Дик все повече започва да се чувства като жиголо, а на всичкото отгоре – да се разкъсва между ролята на съпруг и лекар на неуравновесената Никол.

Двамата са толкова навлезли един в друг, че всеки жест, мълчание или дума има скрит подтекст. Всичко това доста потиска Дик, лишава го от свободата му и пречупва духа му. Той започва да пие.

Никол пък задълбава в материализма си и започва да гледа на Дик от висотата на човека с мангизите.

В крайна сметка тя се излекува от психическата си болест, бие дузпата на Дик и се жени за друг.

Заключението: Охолството за самото охолство води до страдание, защото човешката душа е ненаситна за живота, който далеч не е само цветя и рози.

Say Cheese! March 16, 2008

Say Cheese!

Cheese-lego

Лети бойната ескадрила!

Cheese руини

Репродукция на наклонената кула в..къщи

Визитки, сирене, визитки, сирене…